AGV Pista GP Rossi реплика

Каската с която ще кара "Доктора" през сезон 2013 е най-модерната и според критиците най-грозната каска, която може да си купите към днешна дата.

Каската е изключително лека, само 1250 гр. за размер М (все пак е направена от карбон), като в същото време предлага най-високо ниво на защита. Новата Pista GP е разработвана в колаборация с Валентино Роси. Разцветката е типично в негов стил - шарена!

Досега в този ценови диапазон имаше само една друга каска Arai RX-7RC, също изработена от карбон (~2500 евро).

AGV ще предлага 2 варианта на каската Pista GP - топ модел изцяло от карбон и само Pista, който ще е изработен от композит.

Нека разгледаме в детайли защо Pista GP е уникална каска, в сравнение с досегашния флагман GP-Tech.

- Абсорбира 46% повече енергия при удар

- 1250 гр. за размер М, сравнено с 1560 гр. 

- 193%!!! повече вентилация 

- 44% по-малко повдигане при скорост

- 36% по-малко G-ускорение се предава на главата

- 9% по-голям визьор

и др.

AGV използват лазери за да сканират главата на Доктора и използват 3D модел за да направят каска по мярка. За порстосмъртните са предвидени 4 размера на обвивката, така че да пасва максимално добре. Имайте предвид, че каската е брутално вентилирана с 4 входни вентилационни канала и 2 изходни. Каналите са постоянно отворени и нямат система за затваряне, но могат да бъдат запушени с допълнителни гумени аксесоари.

Визьорът е дебел цели 3.3 мм, което го прави с около 1 мм. по-плътен от стандартните визьори. Има и система за заключването му, като при други модели каски от висок клас. Но няма възможност за средна позиция. Каската е или затворена, или отворена - истинска рейсинг каска. В механизма за сваляне на визьора е използван метал, който допълнително подобрява сигурността при евентуално падане.

Цената на каската е много добра 830 евро от FCMoto. Което е близо до цената на Arai RX-7GP (~600 евро)

Как да се предпазим при падане?

Карането на мотоциклет е хубаво нещо, но има една поговорка: 

["Не-паднал моторист няма!"]

За съжаление в 90% от случаите тази поговорка е вярна. В зависимост от Вашия стил и среда на каране, рано или късно ще паднете. При офроуда например, падането е ежедневие. На пътя паданията са по-редки, но пък често са тежки. Много е важно да защитите себе си, като подберете добра екипировка.  Как да подберете каска може да прочетете в статията "Как да изберем каска?". В тази статия ще Ви запозная с препоръчителните производители на мото-екипировка. Запомнете, че абсолютният минимум, за да се качите на мотоциклет е: каска, яке с протектори и ръкавици.

[Подценяването на нуждата от екипировка може да доведе до фатален изход или до много болезнени и безсънни нощи.]

В зависимост от стила на каране и от нуждите, производителите са установили 4 големи групи потребители:

- рейсинг

- туринг

- офроуд

- сити

[Първото, което трябва да решите е кожа или текстил?]

Предимствата на кожата са:

- много по-трайна

- осигурява много по-високо ниво на протекция

- осигурява добра аеродинамика при висока скорост

Минусите на кожата са:

- запарва

- не пази от дъжд и кал

- изисква повече грижи за поддръжка

- тежи доста и затруднява придвижването

Предимствата на текстила са:

- лек е

- проветрив е

- по-евтин за производство

- пере се и се поддържа лесно

- пази добре от дъжд и кал

Минусите са:

- относително ниски нива на протекция

- по-къс живот на дрехите

- липса на добра аеродинамика.

На база на тези плюсове и минуси производителите са преценили, че за туристите по-подходящ е текстилът, докато за агресивните мотористи по-добър избор е кожата. Ето защо Вашият избор трябва да започне оттук: независимо от машината, ако ще карате туристически, искате да Ви е удобно, да можете да се разхождате, да не се пържите лятото в собствен сос, то тогава трябва да жертвате малко протекция и да изберете текстилна екипировка. В обратния случай, ако ще карате агресивно и на писта, то Вие трябва задължително да вземете кожена екипировка. Още повече за каране на писта е препоръчително да сте с цял екип, тъй като той предлага една идея по-високо ниво на протекция при падане от половинките.

При кожената екипировка има опция за туристическа кожена екипировка и за рейсингова.

Преценте хубаво какъв е Вашият стил и какви са нуждите Ви. Рейсинг екипировката по правило има най-високи нива на протекция и най-силно обдухване, разбира се е и най-скъпа. Освен това е неудобна за туристическо каране, каране при ниски температури, както и за разходки, когато слезнете от мотора.

[Когато избирате екипировка е добре да се спрете на познати имена] и да гледате дали протекторите са CE сертифицирани. Сред топ компанийте са:

Dainese

Може би най-качествената екипировка на пазара, но и с най-висока цена. С Dainese карат "Доктора", Макс Биаджи, Ники Хейдън, Стефан Брадл, Кевин Шванц, WSBK Леон Хаслам, Том Сайкс и много други. Компанията произвежда всякакъв вид екипировка, както има и модна линия.

Alpinestars

Има американска жилка в историята на иначе италиянската компания. Продукцията е на много високо ниво, цените също са високи, но като цяло по-ниски от Дайнезе. Произвеждат не само широк набор екипировка за рейсинг, туринг, сити и офроуд потребители, но и авто екипировка, маунтънбайк, както и поддържат модна линия. Дани Педроса, Хорхе Лоренсо, Кейси Стоунър, Бен Спийс, Марк Маркез са екипирани с GP технология на A-stars. WSBK - Джон Хопкинс, Карлос Чека, Юджийн Лавърти, Давид Салом, Лорис Баз, Джонатан Рей и др.

SPIDI

Отново италиянска компания, специализирана в производството на мото екипировка. Произвеждат високо-качествени и технологични екипи, както за туристическо, така и за рейсинг ползване. Алейш Еспаргаро, Кал Кръчлоу, Андреа Довициозо, WSBK - Леон Камиер, Марко Меландри и др.

Arlen Ness

Американската компания носи името на своя основател. Името на Арлен Нес се свързва с хот роди и чопъри. Разбира се това не му пречи да прави едни от най-добрите рейсингови екипи. С Arlen Ness карат Йони Ернандес, Алейш Еспаргаро и Хироши Аояма.

Rev'It

Mлада италиянска компания, създадена в средата на 90-те. Произвежда широк набор продукти - рейсинг, туринг и мода. Инвестират усилено в реклама, с Rev'It карат Брадли Смит, Алваро Баутиста и Ранди де Пуние.

IXON

Млада френска компания създадена през 1996 г., Колин Едуардс. Имат няколко модела костюми. Популярни са в супер-мото средите.

Spyke

Италиянска компания създадена в края на 80-те. Фокусира се върху правенето на рейсингови екипи на дорби цени. В определени периоди, Spyke са носили Трой Бейлис, Ранди Мамола, Лорис Капироси и др.

Suomy

Италиянска компания, която покрай каските прави и мото-екипировка. Качеството е приемливо, а цените са ниски.

Berik

Малка италиянска компания, която има няколко модела рейсингови костюми. Качеството им е на високо ниво.

AXO 

Компания създадена в края на 70-те г. в Калифорния. В началото се фокусира върху Офф-роуд екпировка. Днес правят и добри рейсингови екипи, но като цяло фокуса си им остава офф-роуд екипировка.

Blauer.

Американска компания, която произвежда полицейско работно облекло и между другото предлага мото-екпировка, която се разработва в Италия. С Blauer. кара Клаудио Корти.

Richa

Белгийска компания, която произвежда мото екипировка. Продуктите са с добро качество и приемливи цени.

Held

Немска компания, която произвежда мото екпировка. Историята на компанията датира от 40-те години на 20 век.

SIDI

Италиянска компания специализирана в производството на ботуши. Правят едни от най-добрите ботуши на пазара. Имат офроуд, рейсийнг, туринг и сити линии, така че да отговорят на всички нужди.

TCX, Forma, XPD, Gaerne

Италиянски компании, които произвеждат обувки. Правят добри мото ботуши на приемливи цени. С XPD карат Marco Melandri, Leon Camier.

Vanucci

Марка на "Louis" - имат кожена и текстилна екипировка. Качеството е на много високо ниво, а цените са бюджетно ориентирани. Препоръчително за хора, които не правят компромис с протекцията, но не желаят да заплащат пре-високи цени за производителите от по-горе. "Louis" предлагат и по-евтини варианти под брандовете на ProBiker и Cafe Racer, но там вече компромисът с качеството за сметка на цената е доста по-осезаем.

ICON

Американска компания, която вече има име в производствот на екипировка за екстремни спортове. От скоро произвежда и мото екипировка на доста високо ниво. Дрехите, обаче са по-скоро модни и насочени към клас: стънт и фрийстайл. Не правят кожени екипи засега.

Съветът ми е да пробвате тествате производители. Когато пробвате екпировката задължително заемете стойка "на мотор". Поседете 10-ина минути с нея и се убедете, че се чувствате добре. Внимавайте с пазаруването онлайн на мото-екипи. Много е важно екипът да Ви става и протекторите да се падат, там където е планирано да са!

За агресивно каращите, моят съвет е да не пестят от екипировка, което означава:

- хубава каска

- цял екип + гръбен протектор

- мото бельо под екипа

- рейсингови ръкавици

- ботуши от клас рейсинг

За туристите изискването, освен протекция, са удобство и комфорт в различни климатични условия и при дълги преходи. Оттам насетне каска, ръкавици, текстилни панталон и яке, и Gore-Tex непропускаеми ботуши са силно препоръчителни.

В случай, че не разполагате с достатъчен бюджет [не е срамно да се огледате на пазара за дрехи втора ръка.] Излизат много добри попадения на цени 2-3 пъти по-ниски от нови дрехи. Запомнете, по-добре цяостно екипиран с дрехи 2-ра ръка, отколкото половинчато с нови!

Как да изберем каска?

Всеки моторист, начинаещ или напреднал трябва да притежава подходяща каска. Изборът на хубава каска ключов, защото тя пази най-важното - главата. Не са малко случаите, когато е пренебрегнато поставянето на каска и резултатът е бил фатален. А е можело да бъде просто ожулени колене и лакти! Ето защо, на база на собствения си опит и, което съм чел, ще се опитам да Ви помогна да изберете подходящата за Вас каска.

Първото, което трябва да знаете е, че... 

[...няма каска, която да отговаря на нуждите и претенциите на всеки.]

Ето защо, при избора на каска трябва да се съобразят две неща: нуждите и бюджета. 

Производителите на каски са разделили условно клиентите на 4 големи групи:

1. Реисингови-спорт

2. Туристически

3. Офроуд

4. Градски (в това число отворени и модуларни).

В тази статия ще разгледам първите 2 групи, тъй като най-честия случай е на покупка на интегрална (цяла) каска. Имайте предвид, че "Градските" каски предлагат относително ниско ниво на защита. Освен това, дори най-добрите модуларни каски не могат да се сравняват с посредствените (ценово) интегрални каски, като протекция.

1. Рейсингови каски

[Общото правило е, че рейсинговите каски са шумни.]

Като цяло рейсинговите продукти са мислени за пистата, а не за пътя. Съответно работят по-добре в средата, за която са предвидени.

Основните характеристики на добрата рейсинг каска са:

- Плътно пасва и седи по-стегнато;

- Лека е;

- Има много добра аеродинамика;

- Има много добро обдухване;

- Някои хай-енд модели имат "emergency pull up", или шнурче, което в нужда (недай си Боже) сваля страничните падове и каската се сваля лесно;

- Агресивен външен вид и разцветки;

- Възможност за цялостно измиване/почистване на вътрешностите (който е карал на писта, знае за каква пот иде реч лете);

- Висока цена (обикновено се заплаща такса "име");

2. Туристически каски

Туристическите продукти са мислени за широк диапазон потребители. Турист може да е всеки от Симсон, до 1000 куб. супер-спорт. Туристическият стил се определя от карането, а не от машината!

Туристическата каска трябва да отговаря на следните критерии и да задоволява широк кръг потребители:

- Удобна и приятна на допир вътрешна конструкция;

- Опция: вградени тъмни очила (напоследък много модерно и харесвано);

- Възможност за използване на хендс-фрии система, или подобна на NCOM система;

- Ниска степен на шум;

- Изолация на входящ въздух (проветрение);

- Нормална цена (без отчисление Кейси Стоунър, или Хорхе Лоренсо);
- Не толкова агресивен дизайн, така че да допадне на всеки;

[Хора, които биха желали туристическа каска, купуват рейсингова и после са недоволни, както и обратното.]

Другото, което трябва да се знае е, че по-евтините каски не са по-несигурни от по-скъпите защото:

- по-евтините каски са направени от поликарбонат, който е много добър материал за абсрорбиране на удар, но си има други минуси;

- по-скъпите каски са композитни, НО изработката на добър и здрав композит не е лесна задача;

Това означава, че супер скъпи каски, като Arai GX7 GP и Schuberth SR1 имат само 4 звезди на "Sharp" тестовете за разлика от Marushin 777, която събира 5 звезди, а струва 1/8 от цената на Arai-я. Това, обаче не означава, че Marushin-а е по-добра каска.

Като цяло новите модели каски (от 2011 г.) са много по-сигурни от старите. Например Shoei XR1000 получава само 3 звезди на "Sharp", докато XR1100 получава 5, X-11 получава 4, а X-12 5! Аз смятам, че всичко от 4 звезди (включително) нагоре е повече от приемливо при избор на каска, но не бих взел каска с по-малко от 4 звезди. Разбира се, Вие може да решите да не се доверите на "Sharp", това е Ваше право, но аз му вярвам. Има клипове в YTube където можете да видите как се тестват каските и защо съществува "Sharp".

Хубаво е, когато избирате каска да пробвате модели на различни производители. Не е нужно да се хвърляте на най-високия клас каска от един производител, защото околните Ви казват, че той е най-добрия. Това, което работи за другите може да не работи за Вас. Първо преценете дали искате туринг модел или рейсингов. Пробването на различни производители ще покаже на вашия тип лице (овал или продълговато) коя каска (производител) пасва най-добре. 

[Много е важно каската да ви пасва точно и да ви е комфортна.] 

Съветът ми е да се придържате към познати имена, но да не робувате на "име". Т.нар премиум производители познати у нас са:

- Shoei (японска компания)

- Arai (японска компания)

- AGV (Dainese Group - италиянска)

- Schuberth (немска компания)

- Nolan group (Nolan, Grex и X-Lite - италиянска компания)

- Shark (френска компания)

- HJC (корейска компания)

- Airoh (италиянска компания)

- Suomy (италиянска компания)

- Caberg (италиянска компания)

- Lazer (белгийска компания)

Двата производителя, спорещи за титлата "най-добър производител на каски" са японските компании Arai и Shoei. Каските се правят изцяло в Япония и са с много високо качество на изработка. Другите две компании, които също имат огромен пазарен дял са италиянските Nolan (X-Lite, Grex, Nolan), Suomy и AGV. Пазарът на HJC е основно американски. Shark са европейски бранд, който набира голяма скорост заради качеството на каските, които произвеждат.
Schuberth са немска компания, която се слави с изключително шумоизолирани и висококачествени каски. Schuberth SR1 е една от най-добрите рейсингови каски на пазара. Airoh и Caberg са предимно ориентирани в по-ниския ценови сегмент. Lazer са компания основана в Белгия, каските са в средния ценови клас и са с добро качество.

Други производители, които доскоро не бяха толкова познати, но поради доброто качество и добрите цени си осигуриха място на "първия ред" са:

- Icon (американски, каските се правят в Китай)

- KBC (корейска компания - популярни в САЩ)

- Scorpion (американо-корейска комапния - произвежда в Китай)

- OGK-Kabuto(японско-корейска компания, FF5 моделът е страхотен за цената си - произвеждат в Китай)

- Nitro (произвеждат се в заводите на OGK в Китай, брандът е насочен към Английският и Американският пазар)

- Marushin (японска компания, закупена от немци, произвеждащи в Китай. Спряно производство от 2013 г., според данни от интернет)

Разбира се има и други варианти на по-малко познати производители като Nexx, Bell. Не Ви препоръчвам да вземате такава каска, освен ако не сте я пробвали и  знаете със сигурност, че Ви пасва.

По-скъпите каски са направени от композитни материали (фибростъкло и кевлар/карбон). Тези каски обикновено идват в няколко големини на обвивката. Shoei XR1100 наприер идва в 4 различни големини. Това означава, че купувайки размер M, Вие купувате и по-малък шел, което означава по-добро пасване и по-лека каска. Имайте също така предвид, че при по-ниския клас каски, производителите лъжат за теглото на каската. Например, моят Marushin 888, би трябвало да тежи 1450 гр +- 50, а тежеше точно 1550 гр. Докато Shoei XR1100 размер L тежи точно 1450 гр., а размер М тежи точно 1350 гр., както е дал производителя.

Обърнете внимание и на системата за закачане на визьора, тъй като това е една от най-честите процедури при миене. Някои производители имат доста осложнени системи. Най-добрата, която аз съм виждал е на Shoei. Също така има различни подходи срещу замъгляване на визьора. Хубаво е слюдата да е третирана срещу мъгла, или да ползва система тип "двойна дограма" - PINLOCK. Истинските рейсингови шлемове имат PINLOCK tear-offs, което означава, че когато се нацапа визьора, просто го откачате по време на движение, като в MogoGP и WSBK.

Хубаво е каската да има опция за добавяне на "завеса" под брадичката. Тази "есктра" ще бъде оценена при по-ниски температури. Тя спира входящия отдолу въздух и така сополът Ви няма да замръзне. Освен, по-малко обдухване, тя гарантира и по-малко шум!

Когато отидете да пробвате каска не се притеснявайте да я поносите 5-10 мин. По този начин ще привикнете и ще разберете дали каската Ви е удобна. Опитайте да я преместите за брадичката. Ако Ви пасва добре, то тя би трябвало да движи цялата Ви глава, като опира в бузите. Голяма каска ще се мести лесно около главата, а малка каска ще Ви стяга и ще Ви причинява дискомфорт. Носенето на неподходящ размер каска е опасно!

[Не е задължително да похарчите 1000 лв. за да се сдобиете с хубава каска.] 

В момента на пазара има модели за 300-400 лв., които са също толкова надеждни и комфортни.  В ebay може да попаднете и на хубава нова каска за ~200-250 лв. Не се подлъгвайте и не купувайте каска на старо, чиято история не знаете. Производителите препоръчват подмяна на каската през период от 5 години, или при нарушаване на целостта - удар. Идете в няколко магазина, огледайте хубаво, пробвайте, мислете и вземете нещо, което ще Ви върши работа, ще Ви радва, но в същото време няма да Ви заболи сърцето, ако се наложи да го изпробвате дали си върши работата.

Honda CBR600F 2011

599 куб. см. 16v редови 4 цилиндров двигател

Инжекцион PGM-FI

101 к.с. при 12,000 об/мин.

64Nm при 10,500 об/мин.

Предно окачване, тип „обърната“ предница с 41 mm колове, настройка за компресия и прелоуд

Задно окачване: единичен амортисьор, отново прелоуд и компресия за настройване

Предни спирачки: 296 мм. диск с 3-бутален апарат

Задна спирачка: 240 мм. диск с 1-бутален апарат.

Тегло 211 кг. пълен

Обем на резервоара 18,7 л. 

След близо десетилетие липса на нов модел, Хонда съживиха 600F серията. Дали това означава завръщането на легендарния олраундър F4, или е просто Хорнет с PVC?

CBR600F се появи през далечната 1987 г. Това е мотоциклетът, който направи 600 кубиковия клас привлекателен. Култова серия, F1, F2, F3, F4, F4i. Много здрави, ергономични, ставащи за всичко мотоциклети. На базата на F3 пък стартира друг легендарен модел – Хорнет. 

[Семейството 600F (F4i Sport) даде живот и на 600RR.]

С годините пазарът обаче се промени, стана по-хардкор, по-пистово ориентиран и Хонда изоставиха 600F серията. Сега обаче, отново има търсене на спортист, който да е по-мек, по-удобен и по-използваем от модерните пистарки.

Рецептата този път е различна. F3 даде живот на Хорнет. Сега Хорнет дава живот на (нека го наречем условно) F5. На пръв поглед, Хонда са взели съществуващия Хорнет и са му поставили пластмаси. Двигател, шаси и окачване са базирани на голия мотор. Дизайнът е Made in Italy и е вдъхновен от британските спортни коли. CBR600F е един балансиран мотор, който се справя еднакво добре със задачата да е комфортен, спортен и съвременно изглеждащ. Пистата, обаче, не е негова територия. При тегло от 211 кг. (пълен), F5-цата не е от най-леките, но пък добре прикрива теглото си, като завива добре и се управлява доста леко. Машината е идеална, както за хора с по-туристически изисквания, така и за начинаещи. Не се лъжете обаче от по-мекия характер на F-ката. Въпреки, че не може да се мери на пистата с 600RR, то мощността не е много по-малко. Според Хонда двигателят е способен да извади 101 к.с. Показанията на DYNO обаче казват малко над 90, което не е толкова голяма разлика със 105-те к.с. на 600RR от 2007 г. Хонда са се постарали мощността да се доставя меко и в целия диапазон. Това означава, че Хорнетския двигател не обича високите обороти, по същия начин, по който е в 600RR.

Скоростите се превключват учудващо меко, съединителят сякаш е без кабел, подаването на гориво е добре настроено. Да, мощността не е като при RR, но пък леснотата и мекотата на управление ще Ви дадът възможност да се концентрирате върху изживяването. Спирачките във вариант с ABS също са впечатляващи. ABS-ът е за препоръчване както за новаците, така и за напреднали и определено е нещо което все повече ще се налага сред моторите.

Двигателят от 600RR е с намалена мощност от 15 к.с. и 5 Nm по-малко, за сметка на по-добрите средни обороти. Двигателят е всъщност част от рамката на мотора, като по този начин се пести тегло. PGM-FI инжекцион, който работи перфектно. Изпускателна система 4-2-1

[Признавам, че ми се искаше F5 да е нещо повече от Хорнет с пластмаси.] Нека погледнем историята. 1987-1988, първият CBR – събитие в света на моторизма. Все още се намират машини, минали през десетки собственици, карани и до днес. 1989-1990 беше първото ъпдейтване на машината в посока повече мощ. 1991-1994, огромна промяна спрямо първия CBR, изцяло нов късо-бутален двигател и ново шаси. 1995-1998, известната F3-ка, която добави малко, но значими промени спрямо предното поколение. Сред тези промени бяха добавянето на RAM-AIR система, която в последствие стана стандарт. Дори днес, F3-ката е мотор който се ползва за каране на писта. Отличава се с евтина поддръжка и гоялма надеждност. 1999-2000 г. CBR стъпи в 21 век, с изцяло нов двигател и ново леко алуминиево шаси. Страхотен ол-раундър и култов модел. 2001-2006 се добави инжекцион, което позволи да се увеличи AIR-BOX-а, която добави повече обороти, позволявайки да се промени настройката на предното и задното зъбно колело (16-46, спрямо 16-44 при карбураторния F4). Така машината получи нов живот и при запазване на същата максимална скорост си осигури още пъргавост в ниски и средни обороти. Появиха се и двата варианта F4i със седалка тип „банан“ и така желаният F4i спорт, който даде живот на 600RR.

За цената си обаче (около 16 000 лв.), моторът е идеален пакет за начинаещи и средно-напреднали мотористи. В този клас можем да го сравняваме със Suzuki GSX650F, където F5-цата определено е напред. Времето ще покаже дали пазарът има ниша за облечения Хорнет. Така както се случват нещата, обаче аз предричам два варианта за развитие на моторизма в Европа. Първият ще е track-days и машини подготвени изцяло за писта, а втория ще е спортно-туристически мотори и голи мотори. Наличието на множество камери, високите глоби, високата смъртност и тн. лека полека бутат нещата в правилната посока. Както едно време клас 600 е изглеждал безмислен при наличието на клас 1000, така в момента 600 е популярния клас. [Рано или късно хората осъзнават, че има и неща по-важни от чистата мощ.]

2006 Yamaha YZF-R6 на старо, заслужава ли си?

599 куб. см. редови 4-цилиндъра

109 к.с. при 14.300 об/мин.

59 Nm при 11.500 об/мин.

Тегло 161 кг.

Резервоар 17,5 л.

0-100 3.56 сек

0-160 7.13 сек

¼ миля 11.46 сек

Предно окачване: 43 мм. напълно регулируеми амортисьори twin-speed (dual speed compression adjustment), тип „обърната предница“

Задно окачване: Моно-амортисьор twin speed, напълно регулируем

Предни спирачки: 4-бутални, 310 мм диск

Задна спирачка: 1-бутална, 220 мм диск

Днес, при покупката на пистов мотоциклет, масовия потребител търси своята „любов“ в диапазона до 7-8 000 лв. и на години не повече от 5-6. Това гарантира съвременна машина, на относително малко километри и добра крайна цена. YZF-R6 винаги е бил предпочитан 600 куб. модел, не само заради роднинската връзка с M1-цата на Вале, но и заради агресивния вид на машината и добрия маркетинг на Ямаха. 

[Заслужава ли си обаче покупката на обновената версия от 2006 г.?]

Това, което отличава R6  от конкурентите в клас 600, са по-спортните настройки на окачването и високо-оборотния двигател. Закупуването на този мотоциклет има смисъл ако карането Ви е по-често на пистата, отколкото на пътя. Окачването е твърдо, двигателят обича високите обороти – макс. 16,200 об/мин, позицията на седене е агресивна и неудобна за дълги преходи. Слюдата е малка и не предлага особена защита от вятъра.

Регулируемото окачване на R6-цата идва с възможност за регулиране на скороста на компресиране в две посоки (twin-speed). Това позволява да се постигне почти перфектен баланс. Истината е, че извън пистата едва ли ще имате полза от тази настройка.

Новият YCC-T чип на Ямаха поема задачата да контролира подаването на гориво. Системата разполага със собствено ECU, което прави изчисления всяка 1/1000 от секундата. Както знаем, високооборотните 600 cc двигатели страдат от слаб въртящ момент в средни обороти. На теория YCC-T чипът би трябвало да постига перфектната комбинация от поемане на въздух и подаване на гориво, за да осигури добър въртящ момент в средни обороти. На практика, обаче, R6 страда от липса на достатъчно мощ, когато стрелката е под 10 000 об/мин.

Още една подсказка за пистовите намерения на R6, e начинът по който Ямаха са реализирали свалянето на табелата с номера, огледалата и мигачите – quick release! Добавен е и хронометър за измерване на време на обиколка.

[YZF-R6 е брилянтен на пистата!]

Дори по модерните стандарти R6 2007 е страшно бърз. Оборудван с висококачествени гуми, на писта, обратната информация, която подава шасито на R6 е феноменална и ще Ви позволи да го карате на предела. Това е един мотор, който без да правите подобрения можете да „цедите“ на пистата и да подобрявате времена на приятелите си с еквивалентни мотоциклети, но на други производители.

Именно заради пистовия си потенциал, при покупка на R6 на старо трябва да се внимава. Мотор, на който спойлерите изглеждат чисто нови, километрите са малко, но останалата част е захабена, най-вероятно е каран на писта. Внимавайте за липсващи/подменени болтчета и други следи от пистова експлоатация (свински опашки). Имайте предвид, че поради високооборотния си характер, някои бройки са с „гръмнали двигатели“ и съответно с основен ремонти, въпреки малкото изминати километри, според данните на километража.

[Съветваме Ви, ако не планирате повече писта и по-малко пътно каране, по-добре да се насочите към някой конкурентен модел] , като например:

Kawasaki ZX6-R 2007 – може би най-добре балансирания 600 куб. см. мотор, от гледна точка употреба на пътища-писта. Качеството на изработка е добро, а цената е по-ниска спрямо конкуренцията.

Honda CBR600RR 2007 – най-добрия двигател в класа: мощен и здрав. Разчораващо е качеството на изработка на детайлите. Хонда са винаги били пример в добрата изработка и 600RR не е на нивото, на което сме свикнали да бъдат машините на японския концерн.

Въпреки това, ако R6 е вашия избор и не ви притесняват твърдото окачване и относително слабия в средни обороти двигател, то тогава се пригответе да извадите минимум 6500-7000 лв. За съжаление в България изборът не е голям и ние Ви съветваме да разгледате чуждите сайтове. За добре поддържан мотоциклет се пригответе да се разделите с поне 8000 лв.

Aprilia RSV4 Factory

Господството на Aprilia на световния Superbike шампионат доведе до специалното издание на мотоциклет, който вече постави нови стандарти в класа на пистовите мотори: Aprilia RSV4 Factory APRC Special Edition.

Ултра усъвършенствано електронно управление: APRC оборудването позволява на водача свободно да настройва всеки един параметър на работата и управлението на мотора точно така, както желае.

Racing наследство

Създаден с едничката цел да бъде просто най-добрият на пистата и на пътя, от създаването си, Aprilia RSV4 удиви света с вида , технологията и изпълнението си. Първият 65° V-4 двигател на спортен мотоциклет, шаси достойно за 250 GP, Ride By Wire избираеми програми за управление на двигателя: всичко това е осъществено в Aprilia RSV4. Върховна и уникална архитектура и спесификация, отлична способност за управление доведена до следващото ниво с подписана от Aprilia.

RSV4 Factory APRC Special Edition е важно събитие в историята на супер спортните мотоциклети. Всичкият състезателен опит и индикации придобити по време на успешния сезон 2010 на световния шампион Max Biaggi бяха доведени заедно до мотоциклет, който поставя нов стандарт за бъдещо развитие на пистовите мотоциклети.

Уникален настройваем тракшън контрол способен за самонастройване към различни видове гуми, контрол при каране на задно колело, контрол на старта, бързо превключване: това са новите характеристики на RSV4 Factory APRC SE, които вдигат летвата още по-нагоре.

Технологичното превъзходство на Aprilia, означава, че всеки аспект от системата за електронно управление за RSV4 Factory SBK, с което Max Biaggi доминираше на световния шампионат за супер мотоциклети през 2010, би могъл да бъде развит в къщи. В резултат на иновативното ноу-хау развито на схемата на тясно сътрудничество между екипа, състезателният и производственият отдели, трансферът на технологии от пистата до производството бяха практически непрекъснати. Така хората от Aprilia бяха способни да направят най-бързия, най-ефективния мотоциклет на пистата, мотоциклет чиято единствена цел е да направи най-бързата обиколка.

Новите технически характеристики приложени в Aprilia RSV4 Factory APRC SE в детайли:

APRC Aprilia Performance Ride Control, пакетът за електронно управление включва:

• ATC: Aprilia Traction Control автоматично се настройва към различни типове гуми, с 8 опции удобно избираеми при състезание от лост на лявата ръкохватка без необходимост от спиране;

• AWC: Aprilia Wheelie Control (Контрол при каране на задно колело) с три настройки;

• ALC: Aprilia Launch Control (Контрол на старта), за употреба само на писта, с 3 настройки;

• AQS: Aprilia Quick Shift (Бързо превключвана на скоростите), за ултра-бързо превключване без връщане на гаста или използване на съединителя.

Двоен дисплей на инструменталния панел: ROAD (Шосеен) и RACE (Състезателен);

Нов ауспух, който е по-лек и подобрен за повече мощност;

Оптимизирани предавателни съотношения на скоростната кутия за изпълнение до краен предел;

Подобрено смазване на двигателя;

Нова, изключителна 200/55 задна гума с двойна бленда.

Отличителните белези на RSV4 Factory APRC SE:

• стандартно оборудван с APRC

• Горивна система с променлива дължина на всмукателните проводи

• Усъвършенствано управление на изпускателните клапани

• 3-степенно настройвамо шаси

• Öhlins напълно настройваема предна вилка

• Öhlins напълно настройваем амортисьор

• Öhlins настройваем кормилен регулатор

• Алуминиеви ляти джанти

• Карбонови части

• Специален трицветен дизайн

Кратки спесификации на двигателя Aprilia 65° V4:

Обем на двигателя: 999.6 см3

Разположение: 65° V4

Конструкция на двигателя: моноблок с интегрирани цилиндри

Разпределителна система: 4 клапана на цилиндър (Титан и Наймоник) оперираща директно чрез разпределителен вал управляван от смесена система - верижна и зъбни предавки.

Горивна система: Електронно впръскване с 2 инжектора на цилиндър и интегрирана независима Ride by Wire система за всеки инжектор. Три избираеми програми от ръкохватката.

Антивибрационeн вал

Компресия: 13:1

Предаветелна кутия: 6-степенна, касетъчна с директен контрол

Съединител: Многодисков мокър съединител с механична приплъзваща система

Електронно управление: Magneti Marelli електронен контролер управляващ запалване, впръскване и системата Ride by Wire

Система APRC за динамичен контрол

Мотоциклетът притежава уникално шаси и окачване, което го прави най-бързия в света „готов за състезание” V4 супербайк. В стремежа си за усъвършенстване на конструкцията и доближаване до вкусовете на мотоциклетистите, или характеристиките на пистата, Aprilia RSV4 Factory осигурява комбинация от опции, които са почти безгранични.

Със своето оцветяване, базирано на бойните цветове на Aprilia (червено и черно), с безпогрешния състезателен характер и подчертания италиански трикольор, RSV4 Factory APRC SE е повече от изключителен и емоционално наситен от триумфалната победа на Aprilia на световния шампионат за Супер Байкове през 2010 г.

Най-добрите сред добрите

Най-добрите литрови машини в момента на пазара са:

APRILIA RSV4 Factory

V-образен 4 цилиндров двигател на 65 градуса, достигащ 14 100 об/мин., 180 к.с. при 12 500 об./мин. Магнети Марели инжекцион с 2 инжектора на цилиндър. Пауър командър, позволяващ да се избират различни карти на подаване на гориво директо от конзолата за управление на мотора. 6-степенна скоростна кутия. Тракшън контрол и анти-изправяне на задна гума контрол. Окачване Ohlins, напълно регулируемо (preload, compression, rebound and lenght). Демпфер Ohlins. Радиална спирачна система златна серия Brembo с 320 мм. дискове отпред и 220 мм. отзад. Алуминиеви джанти с 1 кг. по-леки от старото RSV. Идеята зад Aprilia RSV4 Factory е една и тя е RACE READY.

BMW S1000RR

4 цилиндров редови двигател, 193 к.с. сили при 13 000 об./мин. (179,2 при 13 250 об./мин на задното колело, 112 Nm при 9 750 об./мин. Спирачките са оборудвани с 320 мм. дискове и 4 бутални апарати, заедно с ABS система, която може да се включва и изключва. Теглото на мотора е 183 кг. сух и 207.7 зареден (3 кг. над твърдените от БМВ 204 кг.). Резервоарът събира 17.5 л., а средният разход е около 6.13 л/100 км. Моторът има тракшън контрол и анти-изправяне на задна гума контрол. В момента S1000RR е най-бързият мотор, по-бърз от Хаяабуза и Кавазаки ZZR1400.