вторник, 5 април 2011 г.

Aprilia RSV4 Factory


Господството на Aprilia на световния Superbike шампионат доведе до специалното издание на мотоциклет, който вече постави нови стандарти в класа на пистовите мотори: Aprilia RSV4 Factory APRC Special Edition.

Ултра усъвършенствано електронно управление: APRC оборудването позволява на водача свободно да настройва всеки един параметър на работата и управлението на мотора точно така, както желае.

Racing наследство

Създаден с едничката цел да бъде просто най-добрият на пистата и на пътя, от създаването си, Aprilia RSV4 удиви света с вида , технологията и изпълнението си. Първият 65° V-4 двигател на спортен мотоциклет, шаси достойно за 250 GP, Ride By Wire избираеми програми за управление на двигателя: всичко това е осъществено в Aprilia RSV4. Върховна и уникална архитектура и спесификация, отлична способност за управление доведена до следващото ниво с подписана от Aprilia.

RSV4 Factory APRC Special Edition е важно събитие в историята на супер спортните мотоциклети. Всичкият състезателен опит и индикации придобити по време на успешния сезон 2010 на световния шампион Max Biaggi бяха доведени заедно до мотоциклет, който поставя нов стандарт за бъдещо развитие на пистовите мотоциклети.

Уникален настройваем тракшън контрол способен за самонастройване към различни видове гуми, контрол при каране на задно колело, контрол на старта, бързо превключване: това са новите характеристики на RSV4 Factory APRC SE, които вдигат летвата още по-нагоре.

Технологичното превъзходство на Aprilia, означава, че всеки аспект от системата за електронно управление за RSV4 Factory SBK, с което Max Biaggi доминираше на световния шампионат за супер мотоциклети през 2010, би могъл да бъде развит в къщи. В резултат на иновативното ноу-хау развито на схемата на тясно сътрудничество между екипа, състезателният и производственият отдели, трансферът на технологии от пистата до производството бяха практически непрекъснати. Така хората от Aprilia бяха способни да направят най-бързия, най-ефективния мотоциклет на пистата, мотоциклет чиято единствена цел е да направи най-бързата обиколка.

Новите технически характеристики приложени в Aprilia RSV4 Factory APRC SE в детайли:

APRC Aprilia Performance Ride Control, пакетът за електронно управление включва:

• ATC: Aprilia Traction Control автоматично се настройва към различни типове гуми, с 8 опции удобно избираеми при състезание от лост на лявата ръкохватка без необходимост от спиране;

• AWC: Aprilia Wheelie Control (Контрол при каране на задно колело) с три настройки;

• ALC: Aprilia Launch Control (Контрол на старта), за употреба само на писта, с 3 настройки;

• AQS: Aprilia Quick Shift (Бързо превключвана на скоростите), за ултра-бързо превключване без връщане на гаста или използване на съединителя.

Двоен дисплей на инструменталния панел: ROAD (Шосеен) и RACE (Състезателен);

Нов ауспух, който е по-лек и подобрен за повече мощност;

Оптимизирани предавателни съотношения на скоростната кутия за изпълнение до краен предел;

Подобрено смазване на двигателя;

Нова, изключителна 200/55 задна гума с двойна бленда.

Отличителните белези на RSV4 Factory APRC SE:

• стандартно оборудван с APRC

• Горивна система с променлива дължина на всмукателните проводи

• Усъвършенствано управление на изпускателните клапани

• 3-степенно настройвамо шаси

• Öhlins напълно настройваема предна вилка

• Öhlins напълно настройваем амортисьор

• Öhlins настройваем кормилен регулатор

• Алуминиеви ляти джанти

• Карбонови части

• Специален трицветен дизайн

Кратки спесификации на двигателя Aprilia 65° V4:

Обем на двигателя: 999.6 см3

Разположение: 65° V4

Конструкция на двигателя: моноблок с интегрирани цилиндри

Разпределителна система: 4 клапана на цилиндър (Титан и Наймоник) оперираща директно чрез разпределителен вал управляван от смесена система - верижна и зъбни предавки.

Горивна система: Електронно впръскване с 2 инжектора на цилиндър и интегрирана независима Ride by Wire система за всеки инжектор. Три избираеми програми от ръкохватката.

Антивибрационeн вал

Компресия: 13:1

Предаветелна кутия: 6-степенна, касетъчна с директен контрол

Съединител: Многодисков мокър съединител с механична приплъзваща система

Електронно управление: Magneti Marelli електронен контролер управляващ запалване, впръскване и системата Ride by Wire

Система APRC за динамичен контрол

Мотоциклетът притежава уникално шаси и окачване, което го прави най-бързия в света „готов за състезание” V4 супербайк. В стремежа си за усъвършенстване на конструкцията и доближаване до вкусовете на мотоциклетистите, или характеристиките на пистата, Aprilia RSV4 Factory осигурява комбинация от опции, които са почти безгранични.

Със своето оцветяване, базирано на бойните цветове на Aprilia (червено и черно), с безпогрешния състезателен характер и подчертания италиански трикольор, RSV4 Factory APRC SE е повече от изключителен и емоционално наситен от триумфалната победа на Aprilia на световния шампионат за Супер Байкове през 2010 г.

Най-добрите сред добрите

Най-добрите литрови машини в момента на пазара са:

APRILIA RSV4 Factory


V-образен 4 цилиндров двигател на 65 градуса, достигащ 14 100 об/мин., 180 к.с. при 12 500 об./мин. Магнети Марели инжекцион с 2 инжектора на цилиндър. Пауър командър, позволяващ да се избират различни карти на подаване на гориво директо от конзолата за управление на мотора. 6-степенна скоростна кутия. Тракшън контрол и анти-изправяне на задна гума контрол. Окачване Ohlins, напълно регулируемо (preload, compression, rebound and lenght). Демпфер Ohlins. Радиална спирачна система златна серия Brembo с 320 мм. дискове отпред и 220 мм. отзад. Алуминиеви джанти с 1 кг. по-леки от старото RSV. Идеята зад Aprilia RSV4 Factory е една и тя е RACE READY.


BMW S1000RR

4 цилиндров редови двигател, 193 к.с. сили при 13 000 об./мин. (179,2 при 13 250 об./мин на задното колело, 112 Nm при 9 750 об./мин. Спирачките са оборудвани с 320 мм. дискове и 4 бутални апарати, заедно с ABS система, която може да се включва и изключва. Теглото на мотора е 183 кг. сух и 207.7 зареден (3 кг. над твърдените от БМВ 204 кг.). Резервоарът събира 17.5 л., а средният разход е около 6.13 л/100 км. Моторът има тракшън контрол и анти-изправяне на задна гума контрол. В момента S1000RR е най-бързият мотор, по-бърз от Хаяабуза и Кавазаки ZZR1400.

Скутер срещу Мотор в града и извън

50 куб. скутери са удобни в градски условия и трафик. Движат се достатъчно бързо (скорост до 70-80 км/ч.), харчат относително малко (2-3 л/100 км.), поддръжката им не е скъпа. Имат един основен проблем обаче. Твърде немощни са за каквото и да е междуградско придвижване, или пък бързи булеварди, например Царгирадско шосе (което по принцип е забранено за мотори). Ето защо, скутер, който може да се използва функционално и извън града няма как да е 50 куб. А когато говорим за машина над 50 куб., то изискванията са за притежание на А-категория, а цените на мотопедите над 50 куб. не са никак ниски. Вземете например Honda или Веспа, обикновено цените стартират от 5-6000 лв. нагоре.
За тези пари и малко отгоре можете да си купите горе долу нов мотор, например Kawasaki Ninja 250R, Honda 250 CBR, който поне на теория да е също толкова практичен в града, както и извън него.

Какво получавате срещу парите си?
Honda SH 150, цена 6720 лв. – НОВ от Бултрако
Един от бестселърите на Honda – скутерът SH 150 – при това обновен. Всъщност, градската машина всяка година получава по нещо ново. Така е от далечната 1984 г., когато се появява за първи път в моделната гама на Honda. Затова не е чудно, че SH150 е най-популярният скутер в Италия. Четиритактовият двигателят с водно охлаждане е с обем 153 куб. см, горивен инжекцион и мощност 15,5 к.с. Трансмисията е нова (2011)- Honda V-Matic. Обновена е и комбинираната спирачна система (CBS), а вече са добавени и нови 16-инчови колела.




Honda CBR 250 R, цена 8400 лв. – НОВ от Бултрако
Новото поколение на модела CBR 250 R направи своя световен дебют на изложението EICMA в Милано през декември 2010. Това е един от най-популярните малки мотоциклети на Honda. След промените мотоциклетът е така „отслабнал” на външен вид, така че може спокойно да се оприличи на 125-кубикова машина, дизайнът на фара следва този наложен от VFR1200. За по-добро разпределение на теглото двигателят е поместен в рама от стоманени тръби. Така новата машина става спортна, лека и лесна за управление. Това е един от най-добрите байкове за тези, които искат да навлязат в света на спортното каране. От Honda казват, че CBR 250 R е ориентиран към начинаещите пилоти. Сега той е оборудван с цял куп хай-тек новости и предлага отлични ездови качества.
Високоефективният силов агрегат на мотоциклета е 249-кубиков, едноцилиндров с водно охлаждане и 4 клапана. Мощността му е 18,7 кВт (25,5 к.с.) при 8500 об./мин., а максималният въртящ момент е 22,9 Нм при 7000 об./мин. Теглото на байка е само 163 кг. Предавателната кутия е 6-степенна. Предните спирачки са двойнодискови с диаметър 300 мм, задните са с един диск с диаметър 220 мм. Мотоциклетът се предлага в стандартна версия и с ABS и Комбинирана Спирачна Система Хонда, точно както при скутерът. Едно от важните предимства е съотношението между динамика и разход на гориво – 13-те литра на резервоара ще стигнат за 350 км. Т.е. според Хонда поне, разходът трябва да е горе долу колкото на скутер.



Kawasaki Ninja 250R 2008, цена около 8500 НОВ от ЕдиМото Център
Моделът е на пазара от 2008 г. Характеризира се с изключителния си външен вид. Отдалче напомня на по-големия си батко – ZX6-R. Двигателят е 249 куб. см., карбуратори Кейхин, 6 степенна скоростна кутия. Гумите са с размер 17 инча (110/70/17 и 130/70/17).
Масата на мотора е 169 кг., мощността е 33 к.с. при 11 000 об./мин. и 22 Нм при 8200 об./мин. Предвид тези характеристики е ясно, че моторът на Кавазаки се цели в по-спортно ориентираните натури.



Предимства и недостатъци
1. Скутерът
Honda SH150i не е нито най-бързият, нито най-модерният скутер на пазара, но е на добра цена, изглежда добре и е доказал се като здрав мотор. Като цяло точно тази Хонда е перфектна от гледна точка баланс между технически характеристики, икономичност и леснота на управление. Скутерът се сглобява в Италя от 2005 г., което го прави повече Европейски, отколкото Японски. Този тип скутери, с големи гуми (16 инча) са много по-удобни от класическите 50 куб. с малки гуми. Благодарение на това скутерът се управлява много лесно, също така дупките не са чак толкова страшни. Мощността също е напълно достатъчна за над 90-100 км/ч. в градски трафик, дори и с пасажер. Максималната скорост е около 115 км/ч. и за да развиете по-висока скорост от това, ще имате нужда от сериозно надолнище, но не ви го препоръчвам. Спирачната система също е много добра, като се ползва Комбинирана Спирачна Система Хонда, това означава, че когато натиснете само задна спирачка, автоматично се задейства и предната. При натискане на предната, задната не се задейства. Т.е. можете да спирате „спортно“ само с предна и задна в последствие, или „умерено“, като натискате само задната, а техниката се грижи за всичко останало. Тази система дойде от крузърите на Хонда, които ориентирани към американския пазар, трябваше да отговарят на условията. А именно, американския чопърист не е свикнал да ползва предна спирачка изобщо.
Когато излезете извън града, SH150i е идеален за междуградски пътища, но за магистралата по-добре не си помисляйте. За разлика от 50 куб. машини, тук вече можем да говорим за придвижване. Проблемът е, че няма никакво удоволствие в извънградското каране с тази машина и единственото Ви желание ще е да стигнете по-бързо до крайната цел, а не да се наслаждавате на пътя.

2. Моторът
Ninja и CBR 250R имат достатъчно мощ за през уикенда, за магистралата и дори за пистата. Моделът на Кавазаки бе ревизиран през 2008 г., а този на Хонда през 2010 г. Резулатът са два напълно нови мотора. Хондата е по-модерната машина, при нея можете да изберете вариант с ABS, а пък впръскването на горивото е електронно (PGM-FI), докато при Кави-то ще трябва да разчитате на карбуратор. За сметка на това пък, Нинджата е най-мощна в този клас, с 26 к.с. на задното колело, а и изглежда най-добре. И при двата мотора ниските обороти са „мъртви“, прилив на мощност започва да се усеща чак след 6-7000 об./мин. А пък наличието на 6 скорости ще превърне левия Ви крак и лявата Ви ръка в непрестанно движещи се в синхрон части от Вашето тяло.
Проблемът на мотора е, че не е практичен както скутера. Придвижването в града със скутер се усеща някак си свободно, хоп отгоре, газ и си там. Все едно не си ангажиран с машината изобщо. Сега си тук, след 15 мин. си на другия край на града. Нищо не е по-лесно от карането на скутер, CVT автоматична скоростна кутия, спиране с натискане само на задна спирачка, маневреност, нисък разход, оупен фейс каска. Пътуването само по себе си също може да е забавно, ако не обръщаш внимание на „идиотите“ в трафика. Машинката е изключително маневрена и заобикалянето на колите е като детска игра. Разходът е повече от приемлив около и малко над 3 л./100 км. Машината е много тиха и почти не се чува как работи. При достигане на целта, изправяш на стойка, каската и ръкавиците под седалката и си пешеходец. В случай, че отидеш на пазар има достатъчно място да си прибереш покупките в куфара отзад (които е опция).
Докато с мотора всичко е някак си по-различно. Въпреки нереспектиращите 250 кубика, реално под задника ти е „спортист“. Той разполага със 17 инчови гуми, спортна стойка, достатъчно конски сили и 6 скорости. Тук идва обаче и проблемът, при натовареният градски трафик нито стойката на седене, нито скоростите са в помощ. Докато на скутера се придвижваш лежерно и си отпочинал, на мотора си напрегнат, приведен, леко изнервен. Заобикалянето на колите е доста по-сложно, поради лимитирания ход на кормилото. При Кавазакито когато е студен, карбураторите  се нуждаят от минута-две да заработят като хората, което при градското придвижване и забързаното ежедневие е леко дразнещо. Единственото решение за покупките пък е раница. Каската може да се закачи отстрани, което е рисковано, тъй като може лесно да бъде открадната.

Скутер Vs. Мотор
От една страна за градско каране скутерът е просто непобедим, но не е изцяло практичен избор за през уикендите. От друга страна Нинджата и CBR-а не са много по-тежки и по-трудни за каране, но пък предлагат изключително забавен начин да прекарате уикенда. С тези два мотора няма проблем дори да правите трак дни и да се накефите максимално. Максималната скорост е над 160 км/ч., което си е сериозно за 250 кубикова 4-тактова машинка. По планинските пътища 250 кубиковите машинки могат да седят рамо до рамо с 600, или 1000 кубикови пистови мотори, стига да се карат от опитен моторист.
Противниците на скутерите пък казват, че скутерът има малки колела, което го прави нестабилен, центъра на тежестта е високо, нямат мощност да избягат от трафика. Някои от тези твърдения са верни, но те се отнасят по-скоро за 50 куб. машинки. 150 куб. скутер на Хонда може да надбяга повечето участници в движението от 0 до 30-40 км/ч., което е достатъчно, защото е дошъл следващия светофар.
В крайна сметка трябва да прецените от какво имате нужда. Ако отговорът е машина, която да ме закара максимално лесно, евтино и бързо от т. А до т. Б. в града, то отговорът е скутер. В случай, че се нуждаете от нещо, което да Ви вози из града, но икономичността и удобството не са по-важни от забавлението, то най-добре изберете моторът.
Друг плюс на 250 кубиковите машинки е, че поставят едно добро начало за навлизане в мотоспорта. Поради това, че са мотори, те се карат като такива и развиват необходимите навици. Един моторист лесно може да се качи на скутер, но за един скутерист е по-трудно да свикне с мотор.
Един последен плюс за скутера е, че може да бъде продаден по-лесно от 250 куб. машина. В България 250 куб. машини нямат много пазар и се продават трудно. Това е така поради факта, че цената се доближава до тази на 600 кубикови машини, които в дългосрочен план се оказват по-добър избор.
В крайна сметка, моето мнение е, че наместо да оставите 7-8000 лв. за нов скутер, или 250 куб. мотор, по-добре си купете за 2000 лв. 50 куб. скутер на старо, някой доказал се модел, а за останалите 5-6000 лв. си купете един мотор от рода на Suzuki GSR, Yamaha FZ6…в нашите условия тази покупка звучи далеч по-логично ;)

петък, 25 март 2011 г.

За плагиатите и функцията copy & paste

Колеги,
Който желае може да ползва материалите. Нека ги развива, допълва, употребява, печели пари и тн. Единственото ми условие е да посочите източника, а именно na2gumi.blogspot.com.
Но такива изпълнения, като тук:
http://info.ven-bg.com
са нагли и обидни спрямо труда на другите!!!

Honda CBR600RR 2003-2006

През 2003 г. на пазара се появи новият спортист на Хонда – 600 RR. Какво точно означава RR не е ясно, най-често спряганите значения на съкращението са Race Ready, Race Replica, което показва спортните претенции на машината.
С този модел Хонда изоставя традициите си да прави лесни за каране-удобни мотори и решава да отговори на очакванията на по-спортно настроените си фенове. Само погледнете 600 RR, минималистичен дизайн, изгърбена стойка,  слаба ветрозащита, крещящ 600 куб. агрегат, изпускателна система под задника ви, екстремна седалка за пасажера. След няколко часа езда на 600 RR всичко започва да те боли и си схванат – ето това се казва истински спортист.
Първото впечатление, когато поставиш този мотор до конкурентни 600 кубикови машини е, че изглежда малък. Хонда са направили всичко възможно за да изкарат най-леката 600 кубикова машина на пазра-поздравления!
Второто впечатление идва когато подкарате машината. Отговорът при навиване на ръчката на газта е мигновен, скоростите влизат лесно, машината се усеща лека и повратлива. Въртящият момент започва от ниски обороти, за разлика от прекия конкурент Yamaha YZF-R6 и продължава чак до края при 15 000 об.мин., без драма, без лаг. Хонда твърдят, че двигателят развива 117 к.с., които са достатъчни за да изтрелят машината с над 250 км/ч.
600 RR е учудващо лесен за градско каране, но истината излиза наяве, когато подкарате извън града и навиете ръчката на газта. Моторът се държи превъзходно на пътя, окачването поема неравностите и въпреки че се усеща твърдо при стандартна настройка, регулируемите амортисьори ви позволяват да си поиграете с настройките и да си осигурите една идея по-комфортна езда.
Мощността и доброто окачване на мотора позволяват висока скорост в завоите, но какво е високата скорост без добри спирачки? Е, 600 RR през 2003 г. разполага с едни от най-добрите. Всъщност 600 RR  има същата настройка на спирачната система като при VTR1000SP2.
Въпреки спортните си претенции, 600 RR разполага и с някои практически плюсове, като например: добри огледала за задно виждане, удобна седалка, прегледност на скоростомер и километраж. Качеството на изработка е превъзходно, едно ниво над конкуренцията.
Хондата, в тази си разновидност (през 2007 г. се появява новия 600 RR), се произвежда в периода 2003-2006 г., като през 2005 г. RR-ът получава фейслифт, нова „обърната“ предница, нови спирачки с радиални 4-бутални апарати, нова рамка, нова задна вилка и нов заден амортисьор. Подобрена е и мощността в средните обороти, добавена е нова изпускателна система. Всички подобрения са гарнирани и с по-ниско тегло – 10 кг. (мокър) и 4 кг. (сух) по-малко от предния модел.
600 RR на старо е един много добър избор, но трябва да се внимава, тъй като често се виждат обявви за модела от 2003-04 г., да се продава като за 2005 г. Лесно можете да познете двата мотора по обърната предница и разликите в спойлерите на яйцето. На тези, които могат да заделят малко повече пари препоръчвам модела след 2005 г., определено си заслужава разликата в цената. Много от проблемите на стария модел са изчистени, а подобренията хич не са за пренебрегване. За съжаление ездачи с височина над 180 см. няма да се чувстват много комфортно на машината, поради минималистичните размери. Също така вземете под внимание фактър, че голяма част от тези машини са видяли много трак дни, особено екземпляри внесен от САЩ. Други фенове на RR-ът са стънтерите, които избират машината заради ниското тегло и приличните ниски и средни.
Ако това е моторът, който сте си избрали, то пазарлъкът за поучукан RR стартира от малко над 5000 лв., но за запазени екземпляри след 2005 г. ще трябва да се бръкнете с около 7-8000 лв.
В крайна сметка, който обича спортните мотори и държи на качеството на изработка на машината няма да сбърка ако се спре на Honda CBR 600 RR.



четвъртък, 24 март 2011 г.

HONDA CBR 600F ABS 2011 – Наследникът

През 1987 г. Хонда стартираха серия мотори, която промени 600 кубиковия клас завинаги.Легендата CBR 600F се роди.

Днес, Хонда Европа бе поставена пред предизвикателството да създаде наследник на „последния мохикан“ CBR 600 F4i. Задачата не бе лека, предвид качеството и популярността на последния мотор от серията. Още през 2003 г. 600 RR замени успешно CBR 600 F4i Sport, но за по-туристически ориентираното F4, Хонда така и не намери заместник...до днес.
С благословията на Хонда Япония, Европейското подразделение на мотоциклетния гигант стартира работа върху проекта HONDA CBR 600F ABS 2011. Целта бе да се създаде една машина, която да бъде достъпна като цена, удобна за всякакво каране и с красив външен вид.
Защо да откриват топлата вода, когато преди 4 години на пазара се появи обновената версия на Hornet, която вече се доказа като успешен модел в Европа, особено Италия, където са и заводите на Хонда. Този факт отговаря на въпроса защо открвате много прилики между Hornet и CBR 600F ABS 2011.
600 кубиковия агрегат идва директно от „голия“ си събрат, което означава, че осигурява същите динамични характеристики. А именно сравнително добри средни обороти, лесна поддръжка, прилични високи и 100 конски сили и старт на червената зона от 12 000 об/мин. Комбиниран със същата скоростна кутия, електроника и инжекцион – рецепта за добър успех.
Моторът тежи малко под 200 кг. и разполага с 19-литров резервоар.
Дотук обаче за мотоциклетистите с по-спортни амбиции, чиято цел е каране на писта и сваляне на секунди. F- ката в никакъв случай не може да се мери с пистовото си братче RR, когато се опре до скорост, динамика и управление. Що се отнася до комфорт и ежедневна употреба обаче, ето тук идва предимството на новия мотор. Със сигурност RR ще бъде няколко секунди по-бърз...но той никога не може да достави това чувство на удобство, сигурност и релакс.
F-ката е балансиран и удобен за междуградско каране мотор. Малко по-тежката предница дава отлична информация на водача при ниска скорост, което пък позволява повече увереност в управлението. Предното и задното окачване могат да се настройват за рибаунд дампинг и прелоуд, но тази опция се налага да бъде ползвана предимно когато натоварите мотора с багаж и допълнителен пътник, за всичко останало стандартните настройки са идеални. Позицията на седене е превъзходна, компромис между твърде изправената позиция при голия мотор и твърде прегърбената при суперспорт. Спирачките са прилични, както и при Хорнета, 3-бутална предна спирачка. Спойлерите Ви осигуряват защита от вятъра, като можете спокойно да карате изправен дори при скорости от порядъка на 150 км/ч.
Най-приятната „екстра“ е наличието на ABS система, която позволява на ездача да натиска уверено предната спирачка, особено в мокро време. Това е още един плюс на мотора, което го прави изключително подходящ за относително нови ездачи.
Що се отнася до външния вид. Не е трудно да забележим, че моторът следва линията на спойлерите и фара, поставена от VFR 1200. Останалото е 1:1 Хорнет 2007. Що се отнася до външния вид, той е субективно понятие, така че се очаква да има хора, които хареват новата машина на Хонда и такива, които я намират за грозна.
Проблемът на мотора? Всъщност проблемите са два. Единият е, че машината се произвежда в италиянските заводи на Хонда, чието качество определено не е на нивото на Японските заводи. Успокоението е, че двигателят е Made in Japan, което гарантира високо качество и надеждност. Вторият проблем е, че нещата са се обърнали. Преди години, когато Хонда създадоха първият Хорнет, те ползваха технология от CBR 600 F3. Сега новият F е реално Хорнет със спойлери, което е донякъде разочароващо. За сметка на това пък, цената е повече от примамвлива. Цена в Англия – 7055 паунда, спрямо 6805 паунда за Хорнет 2007 с АБС. Това определено е „добра оферта“.

петък, 24 септември 2010 г.

Японски Еднолитрови Градски Бойци

На арената, в тежка категория излизат:

Honda CB1000R 2008 г.

 Yamaha FZ 1000 2006 г.

 Kawasaki Z1000 2010 г.
Общото между тези мотори е, че двигателите им са базирани на рейсинговите реплики в литровия клас, изключително популярни са в Европа, струват по-евтино и попадат в специфичната категория Streetfighter.
Кому е нужен такъв мотор?
На всеки, които не иска да жертва забавната част на мотоспорта, за сметка на комфорта. Не си правете грешни изводи обаче. Нито една от 3-те машини не може да се нарече туристическа. Липсата на слюда, относително малкият резервоар и атрактивният външен вид подсказват друга идеология. Единствен FZ-1 във версията S (със спойлери) има и туристически амбиции.
Всяка една от тези машини, оборудвана с опитен водач, е способна да държи стъпката на литровите машини в клас суперспорт. Само когато опре до писта, или дълги прави, суперспортистите могат да се откъснат от голите машини. Всъщност градските бойци се представят прилично дории на писта, но истинският им блясък е в градски условия и по завъртяните пътища на някой планински проход.
Но нека минем в същността на темата. През 2010 г. Хонда и Кавазаки пуснаха нови модели, като при Хонда промяната е коренна, от Honda 919 Hornet до съвсем различния CB1000R. Докато при Kawasaki, които вече имат голям успех с предния Z, промяната е по-скоро резултат от обратната връзка, получена от мотористите.
Първи по пътя на литровите стрийт файтъри поеха Кавазаки и Ямаха, като до този момент Ямахата беше безпорно най-добрият мотор в този клас – силен мотор, добро окачване, приятно качество на изработка, уникален външен вид. Старият Z1000, макар и с по-силни продажби в повечето Европейски страни се характеризира с по-лошо окачване, по-ниска мощност и по-ниско качество на изработка от Ямахата.
2010 Honda CB1000R
Машината се явява наследник на CB919, познат като Хорнет в Европа. Първите бройки се появяват през 2008 г. за Европейския пазар (не се предлага в Северна Америка). Дизайнът на мотора е изцяло подчинен на градската култура. Двигателят идва от предната генерация 1000 RR 06-07 (998 куб. см.). Причината е в по-дългия ход на буталото, спрямо новия CBR, което позволява и по-висок въртящ момент в средния диапазон на оборотите – което  е и търсения ефект при голите мотори. Дефорсираният агрегат от CBR1000RR дава 123 конски сили на вала при 10 000 об/мин, или 47 к.с. по-малко от оригинала. Леко разочароващо, но предвид предназначението на мотора, мощността е задоволителна.100-те Nm въртящ момент пристигат при 8000 об/мин. и въпреки, че Хондата няма бруталните високи на Triumph Speed Triple, мощността е консистентна чак до червената линия при 10 000 об/мин. Моторът с лекота достига 240 км/ч. и продължава да набира, естествено липсата на спойлери ще превърне начинанието да преминете тази граница, в една жестока борба с вятъра. В допълнение към лекотата на управление идва шест степенната скоростна кутия, която е просто превъзходна, а скоростите се сменят със завидна лекота.
Единичната алуминиева рама на градския мотор е оборудвана с 43 мм. обърната предница, която може да се настройва изцяло. Моно-шарнирът, изключително красив, път разчита на единичен амортисьор, който позволява да настройвата rebound damping и spring preload. Заводските настройки на окачването балансират между комфорта и перформанса, нещо в което инжинерите на Хонда са доста добри. Това означава, че „неделните“ рейсъри няма да бъдат тотално разочаровани на пистата. Въпреки липсата на заводски демфер, моторът не показва склонности към влизане в резонанс.
Поведението в завой е добро. Завиването е бързо и създава впечатление за роудстер със средноразположение на тежестта. Има достатъчно клиренс по време на завой, че да достигнете до ръба на заводския Bridgestone BT-015. Не се увличайте обаче, защото по-широките стъпенки могат да бъдат изкъртени лесно при по-сериозно накланяне.
Позицията на седене е типична за уличен боец – нещо средно между суперспорт и спорт-турист. Информационното табло е LCD и включва трипметър, скоростомер, часовник и тахометър. Въпреки относително ниското си разположение, таблото е прегледно и лесно за употреба.
В тон с модерните тенденции, Хонда ни предлагат екстри, като Combined ABS. Системата на Хонда  работи добре, както на пистата, така и извън нея. Хонда ползва 3-бутални предни спирачни апарати, комбинирани с 310 мм. дискове. Задната спирачка се задоволява с 2-бутални апарати и 256 мм. диск. Настройките на спирачките изискват по-голямо усилие при натискане, за да спрете машината, в сравнение с модерните суперспорт мотори. Въпреки това усещането за информация относно настилката от предното колело е добро. В крайна сметка CB1000R защитава с достойнсто R-ът на края на абревиатурата си (race) и се представя повече от задоволително на пистата, но истинската му сила е на пътя.
17 литровия резервоар подсказва не-турситическата наклонност на мотора. Стайлингът – агресивен, футуристичен, остър пък сочи къде се цели Хондата, а именно в новия Z1000 на Kawasaki. Дали ще бъде успешен модел зависи от маркетинга на Хонда, тъй като инженерите и дизайнерите са свършили своята повече от добре. Пречка може би била единствено високата цена, както за нова машина, така и на старо. В Бултрако цената за нов мотор е 21 400 лв.
Технически характеристики:
4 цилиндров редови двигател, DOHC 16V, PGM-FI инжекцион, водно охлаждане, 6 степенна скоростна кутия, верига и зъбчатки
Обем на двигателя: 998 куб.см.
Тегло сух: 217 кг (с ABS)
Мощност: 123,37 к.с. (90.1 кВ @ 10 000 об/мин), 0.5685 к.с. на кг.
Компресия: 11.2:1
Резервоар: 17,00 л.
Yamaha FZ-1 2006
Комфорт, мощност, гъвкавост и лесна употреба. Подценяваният „малък“ брат на наточената рейс-реплика YZF-R1.
През септември 2005 г. Ямаха предоставят снимки на чисто новия FZ-1, познато като Фейзър/Фазер в Европа. Обърната предница, алуминиево шаси, стрийт файтър дизайн и прекрасен двигател от R1 – страхотна комбинация нали?
През 2006 г. Ямахата е без аналог от гл.т. мощност в този клас (ако не бройм разбира се BMW K1200R), и то на доста приемлива цена. FZ-1 е по-мощен от конкурентните - остарелия Honda 919, вибриращия и кашкавален в окачването Kawasaki Z1000 и разсъблечения RSV - Aprilia Tuono. Ямаха, всъщност измислят нова категория за този тип мотоциклети, спорт-стандарт или просто „Спорт“.
Потребителите, обаче искат повече от чиста мощност, те искат добро поведение, комфорт и перформанс, опаковани в „секси“ вид. В тези категории балансира FZ-1, нещо средно между агресивния R1 и комфортния FJR 1300. Ето защо и таргет групата на потенциални собственици е мъже, преживяли ентусиазма на Суперспорт машините, но твърде спортни натури, за да изберат строго туристически мотор. Това са хора които ползват машините си за придвижване в града, за сваляне на мацки, за съботно-неделни разходи и от време на време за стъргане на слайдери по пистата.
Двигателят на FZ-1 идва директно от YZF-R1 ’06, като е извършено настройване за повече въртящ момент в ниски и средни обороти, т.нар. дефорсиране. Променени са и предавателните числа на скоростите. Първите 4 предавки са кто при R1, но 5-та и 6-та са по-къси. Инжекционът е от R1, с 45 мм. Микуни инжектори, а за подобряване на ниските и средните обороти се грижи EXUP системата на Ямаха. Резултатът от намесата на инжинерите е повече въртящ момент в ниските обороти спрямо R1 и 7 к.с. повече спрямо модела FZ-1 oт 2005 г., до невероятните 148 к.с., заплашително близко до 163 коньовия “туч” на BMW.
Поради оплакванията от шасито и окачването на стария Фазер, инженерите в Ямаха са се постарали за модела от 2006 г. и резултата е налице. 45 мм. по-дълга и 10 кг. по-лека алуминева рама, в сравнение със стоманената конструкция на модела от 2005 г. Моделът от 2006 г. получава ново окачване, 43 мм. обърната Kayaba предница, която може да се настройва за: compression, rebound и preload. Задният амортисьор също дава 3 възможности за настройване, като в същото време е с 13% по-лек от този използван в модела от 2005 г. Предните дискове с размер 320 мм. разчитат на 4-бутални апартаи Sumitomo, подобни на тези в R1, осигуряващи по-ниско тегло и по-добра работа.
Стойката също се е променила спрямо модела от 2005-а. Резултата е по-агресивен стил на каране без да се жертва твърде много комфорт. Ръкавицата е хвърлена, FZ-1 2006 г. не може да се нарече със „срамното“ турист.
Всички тези промени по шасито и окачването дават краен резултат 10 кг. по-лек (мокър) и 10% по-добри резултати от гледна точка мощност към килограми, по-добър отговор на инжекциона при подаване на газ, по-хубави спирачки и по-прецизно управление. Може да се поръча и ABS, което добавя допълнителна сигурност в спирачките.
Yamaha FZ-1, с 2 години по-стар от CB1000R, но определено в завидна форма. Цените на старо са добри: от 9000 лв. за голия модел.
Технически характеристики
4 цилиндров редови двигател, DOHC 16V, Микуни инжекцион, водно охлаждане, 6 степенна скоростна кутия, верига и зъбчатки
Обем на двигателя: 998 куб.см.
Тегло сух: 217 кг., 221 кг. с ABS
Мощност: 147,91 к.с. (108 кВ @ 11 000 об/мин), 106 Nm @ 10 800 об/мин. 0.7470 к.с./кг.
Компресия: 11.5:1
Резервоар: 18,00 л.
Kawasaki Z1000 2010
Старият Z1000 е красив мотор, но евтиното окачване и проблемът с вибрациите не можеше да бъдат пренебрегнати от по-взискателните клиенти на марката. Това, обаче не му попречи да е най-добре продаваният мотор в литровия клас за цяла Европа през 2008 г. Дали новият Z1000 ще успее да поправи грешки, като същевремнно продължи да е №1?
Новото Кави няма нищо общо с предното. Толкова много неща са променени, пренастроени, добавени, че резултатът е напълно нов мотор. Задачата пред зеления отбор и последното Кавазаки Z1000 от  2007 г. е ясна. Моторът трябва да е по-мощен, по –рафиниран и с по-наточен дизайн. Този мотор трябва да е толкова добър, че може да „издуха“ прекия конкурент от дизайнерска гледна точка - Honda CB1000R.
Двигателят е с обем на работа от 1043 куб.см. Основна цел на производителя е силни ниски и средни, като са променени профилите на инжекциона, всмукателните и изпускателните клапани също са намалени с половин милиметър, спрямо размерите от 2006 г. Маховикът е пораснал със 7%, пружините на съединителя са променени също. Радиаторът е олекотен, като в същото време способностите му да охлажда са нарастнали с 18%. Със задачата да захрани двигателя се е заела изцяло нова система на впръскване на гориво. Останалите промени по агрегата са по-скоро козметични.
Стайлинг: това е най-силната страна на машината. Някои ще кажат, че стилът не им харесва, но никой не може да отрече, че новият Z1000 има стил.
Изпускателната система е в композиция 4-2-1-2, запазва сърцето на стария модел, със специфичния си дизайн. От дясната страна на изпускателната система, точно преди заглушителя се намира клапан, чиято цел е да връща налягането, породено от изпусканите газове, което подобрява средния и ниския диапазон на оборотите. Другата му фунцкия е да заглушава двигателя, за да влезе в нормите за dB. Последно, Кавазаки казват, че въпреки раздутия си вид, изпускателната система е всъщност по-лека от предходната.
Що се отнася до мощност, Z1000 заковава 127 к.с. на Dyno тестовете, малко над 10 000 об/мин. и почти 100 Nm при 8200 об./мин. Малко под обещаните 136 кончета от производителя.
Най-големият проблем на старата версия на Z1000 беше огромното количество вибрации. Ето защо инженерите са се постарали да оправят този проблем при модела от 2010 г. Резултатът от промените в монтирането на мотора, нарастналата следа, изместеното с 10 мм. напред кормино устройство и шарнирът направен от пресован алуминии, дават резултат и устойчивостта, както и обратната информация, която предава мотора, са по-добри.
Работата на окачването е поверено на 41 мм. телескопи Showa, с обърната предница. Възможно е регулиране на rebound damping и preload. Кавазаки твърдят, че вилката е по-мека в горната част и става по твърда при компресиране.
Спирачните апарати са нови радиални 4-бутални, комбинирани с 300 мм. къдрави дискове и спирачен цилиндър с радиална помпа – за първи път в този клас (ако изключим Aprilia Tuono, Ducati S4RS, MV Augusta Brutale, разбира се). Задния диск също е от типа „къдрав“, но е порастнал от 220 мм при стария модел, до 250 мм. при този. Гаранция за много по-доброто спиране на мотора, спрямо по-стария модел.
Кавазаки са се погрижили и за комфорта, като са подобрили стойката и са намалили са широчината. Резултатът е може би най-удобният стрийт файтер в този клас, разбира се тази оценка е субективна.
След като се качите на мотора ще  бъдете въодушевени колко консистентна е мощността и колко кратко е времето на реакция при навиване на масура. Единственото замисляне идва при рязко затваряне и отваряне на газта. Най-забележим е въртящият момент на машината. Двигателят се развърта плавно още от 3200 об/мин, като катери безпроблемно до червената линия при 11 000 об/мин – гаранция за широка усмивка на лицето ви.
Спирачките са превъзходни откъм сила на спиране, но не са достатъчно чувствителни и са доста трудни за стискане. Този проблем може лесно да се реши, като се заменят оригиналните спирачни маркучи със стоманени такива – жалко, че Кавазаки не са похарчили 100 лв. повече да оборудват машината с такива маркучи заводски.
Що се отнася до неделните „пистаджии“, може би ще останат леко разочаровани. Окачването на Z1000 продължава да не е съвсем подходящо за писта. Този проблем може да се реши с ъпгрейдване на окачването (Marzocchi), чиято цена е около 2500-3000 лв.
Със сигурност в модела има много потенциал. През 2008 и 2009 Z1000 e бил един от най-продаваните модели изобщо, не само в неговата категория. Пазарът ще покаже дали Кавазаки върврят в правилната посока.
Цена нов - 20 800 лв.
Технически характеристики     
4 цилиндров редови двигател, DOHC 16V, EFI Кейхин инжекцион, водно охлаждане, 6 степенна скоростна кутия, верига и зъбчатки
Обем на двигателя: 1043 куб.см.
Тегло сух: 206 кг.
Мощност: Kawasaki data: 136 к.с. 109 Nm, Dyno Test 127 к.с. @ 11 000 об/мин, 99 Nm @ 8 200 об/мин.
Компресия: 11.8:1
Резервоар: 18,50 л.