сряда, 13 май 2015 г.

Техники на каране, част 6: Важно ли е да имам маркери?


За да бъдеш бърз на определено място трябва да познаваш трасето, трябва да знаеш кога връщаш газта преди завой, как спираш, колко точно спираш, къде влизаш в завоя, с каква скорост и тн. Всичко това трябва да е превърнато в мускулна памет и да не му се отделя внимание. Това се постига като се използват т.нар. "маркери".

Грешка, която правят леко напредналите е да дават газ на правата без да знаят точно колко газ могат да дадат и като дойде време за спиране да преспират, след което да наваксват с подаване на повече от необходимата газ, вътре в завоя. Това им дава субективно усещане за висока скорост, НО този тип каране всъщност означава лоши времена и бързо-износени гуми. Добри времена се постигат с постоянство в карането, а не с агресия.

Агресивното каране често е и рецепта за падане. Грешките се натрупват една след друга, времето не стига за обработка на сигналите: да спирам ли, да завивам ли, да изпреваря ли, да не изпреваря ли?! Грешките които допускаме когато сме бавни, стават непоправими с увеличаване на скоростта, защото нямаме време да ги коригираме - всичко се случва бързо. Времето за вземане на решения намалява експоненциално на увеличаването на скоростта и резултата е лоши времена или в най-лошия случай падане.

Ето защо "бързите" винаги ползват маркери. Те са разучили пистата, знаят с конкретната машина кога трябва да започнат ускоряват, когат да спират, къде да влезнат в завоя.

Без маркери можете да получите адреналин, можете да си мислите че карате бързо, но не е възможно да сте бързи консистентно. Използването на маркери освобождава вниманието и дава възможност то да се насочи към други дейности. По-добре е да имате грешни маркери, отколкото никакви маркери.

Ползвайте маркери, това е единствения начин да бъдете по-бързи.

Източник: Twist of the Wrist

Техники на каране, част 5: Позиция на тялото и завиване


Повечето новаци правят грешката да завиват и едновременно с това да променят своята позиция на тялото. Това смущава окачването и разстройва мотора. Правилната техника е следната:

- Подгответе позицията на вашето тяло преди самото завиване. Обикновено точно преди (или едновременно с това) да затворите газта и да използвате спирачката;
- Стабилизирайте се за спирането и заемете точната позиция за завоя. Използвайте вътрешната част на бедрото за да се задържите за резервоара на мотора;
- Завийте;

Това упражнение е най-трудно при къси завои тип S, където е необходимо бързо да се преместим от едната страна на другата. Грешката е, че се местим и завиваме едновременно. По принцип, няма един начин да обърнем бързо мотора за срещуположен завой, като в същото време мотора остане супер спокоен, но трябва да се опитаме да планираме завиването отдалеч и нашите действия върху мотора, така че да го разстроим минимално. Местенето на тялото трябва да става, когато не завиваме и когато мотора е максимално прав. 

Друга грешка е, че при преминаване на тялото от едната на другата страна, се ползва мотокрос стил с местене на мотора под тялото. Това разстройва допълнително окачването. Тялото трябва да се мести СЪС мотора, а не да мести мотора.

Трябва ли да стискате кормилото?

Кормилото на мотора трябва да е максимално отпуснато. Затягането на хвата на кормилото води до уморяване на ръцете (арм пъмп) и до повишаване на шанса от влизане на мотора в резонанс. Използвайте вашите крака за да се държите върху мотора, така че да освободите ръцете.

Ако вашата стойка е правилна, то вие би трябвало свободно да можете да движите лактите си в завоя. В случай че не можете, това означава, че държите кормилото твърде стегнато. Външният на завоя лакът, трябва да „почива“ върху резервоара. В завоя ръцете се ползват за завиване, а не за заключване върху мотора. Вие би трябвало да можете да се задържите върху мотора без помощта на ръцете. Направете тренировки „на сухо“. Можете да си помогнете с т.нар. стомп грип, който се слага на резервоара и не позволява да се хлъзгате.

Бързи завои: в бързите завои правилната стойка изисква да сте снишени максимално, а коляното да е прибрано към мотора, за разлика от бавните завои.

Разпределение на тежестта в завой

В завой опитайте да прехвърлите колкото е възможно повече тежест към външния крак. Така ще разтоварите мотора и ще разпределите тежестта върху него по-добре. Т.е. ще има по-малко тегло върху седалката, а повече тегло надолу към центъра на тежестта на мотора, което означава по-леко завиване. Не се притеснявайте, колкото и да натискате, мотора няма да се изправи.

Съвет: външният крак трябва да е закотвен между тока на ботуша, а вътрешния да е на пръсти.


Източник: Twist of the Wrist

Техники на каране, част 4: Идеална линия


Това е линията, която позволява газта да бъде ползвана по такъв начин, че окачването да работи в своя най-подходящ диапазон. Няма универсална идеална линия.

Завой с двоен апекс и завой с намаляващ радиус 

И в двата случая контрола над газта е техниката, която ще ви позволи да ги вземете така както трябва. Както знаете от статията за контрола върху газта, веднъж отворена, газта не се затваря, но завоите с двоен апекс са единствените, където е разрешено да върнете газта в средата между 2-та апекса.

Повечето мотористи смятат, че отварянето на газта в завоя ще доведе до ускорение. Това, обаче, не е вярно. Инерционните сили в завоя играят ролята на спирачка и не позволяват на мотора да увеличава своята скорост, дори при леко отворена газ (говорим за отваряне 5% на газта, а не навиване на газта, което ще доведе до падане).

Абсолютно задължително условие за „държане“ на линията е контрола над газта. Затваряне на газта ще прехвърли тежест към предницата на мотора и това веднага ще наложи промяна на вашата идеална линия.

Вашата линия трябва да е предвидима и логична. Още с влизане в завоя, вие трябва да знаете къде ще излезете.


Интересен факт: при накланяне на мотора, вие се движите по част от гумата, която има по-малък диаметър. Това автоматично променя т.нар. гиъринг (размера на пиньоните) и добавя обороти. Т.е. ако влизате в бърз завой на края на оборотите, то това ще наложи вдигане на предавка в завоя, което не е добра практика, освен ако не говорим за много бърз и плавен завой.

Коя линия?

На 1000 кубиков мотор можете да си позволите да жертвате скорост в завоя срещу по-ранно ускорение. На 600 и по-малък мотор НЕ. Така че изберете линия, която да отговаря на вашата машина.

Внимание!

Грешка на новаците е фиксация в определена цел (таргет фиксация). Тази грешка трябва да бъде преодоляна. За целта най-доброто упражнение е да сложите реални или да измислите виртуални маркери в завоя, които да търсите и да гледате. Правилото, което трябва да ви ръководи, че погледът трябва да е вътре в завоя и да гледа към неговия изход.


Правилният подход трябва да е: поглед към маркера за влизане в завоя и след него поглед къде трябва да излезете, след което поглед само навътре в завоя, по неговата посока. 

Източник: Twist of the Wrist

Техники на каране, част 3: Завиване

Направо всеки е бърз, истинските рейсъри обаче са бързи и в завоя!

Подобряването на времената на писта означава, че трябва минимално време да сме в позиция не-подаване на газ. Т.е. колкото по-бързо влезем в един завой, толкова по-добро време ще дадем. Често, този начин на разсъждаване създава проблеми с влизането в завоя.

Т.нар. чарджинг означава агресивно подаване на газ на правата, подминаване на разумния маркер за спиране, с твърде висока скорост преди завоя. Резултатът е т.нар. преспиране, което води до невъзможност да отворим газта рано. Как да се преборим?




- Упражнение: Започнете плавно влизане (без да ускорявате на правата), от скоростта с която влизате в завоя и постепенно увеличавайте скоростта на влизане. Установете каква е оптималната скорост на влизане в завоя и оттам насетне намерете вашия маркер, така че да сте намалили преди завоя скоростта, точно толкова, колкото е необходимо. Не повече, не по-малко.

Единственото ограничение с колко висока скорост можем да влезем в завоя е това колко бързо можем да завием. Т.е. скоростта с която сваляме мотора за завой определя колко бързо можем да влезем в него. Правилната техника е тази на каунтър-стийринга или натискане на срещуположната на завоя част от кормилото, така че да завиете. Тази техника я ползва всеки, но тя трябва да се ползва осъзнато, а не машинално. Не се страхувайте да „натиснете“. Мотор завива с кормило, а не с тяло. Не разчитайте на тялото да завива.

По време на завой гумата, която води завиването е всъщност задната. Предната гума изправя/сваля мотора и помага за стабилизирането, т.е. ползва се за управление на ъгъла на лягане. Това означава, че дори предната гума да подскочи или да е нестабилна, това няма да наруши линията, която сте избрали. Вътре в завой около 30-40% от тежестта са пренесени върху предната гума. За да завиете повече, т.е. да намалите ъгъла, ви е необходимо повече тежест отпред. Това се прави като се използва техниката на куката (хук) – пренасяне на максимално количество тежест отпред, като се използва позиция на тялото максимално в страни-напред и надолу. Другата техника на завой е т-нар арка, тогава се използва контрол върху газта и ранно отваряне.

Първото правило на завиването е:

Едно движение на завиване за завой!

Грешка, която правят начинаещите е корекции в средата на завоя. Това ни отделя от идеалната линия. Не знаем къде ще излезем от завоя, прави ни бавни и опасни за себе си и за останалите участници в движението. Позволено е малки корекции да се правят, в случай че условията го изискват: неравности, друг участник на пътя и тн.

За дадена скорост, колкото по-бързо „сваляме“ мотора (завиваме), толкова по-малко ъгъл на лягане използваме и съответно преминаваме по-бързо. Т.е. т.нар. мързеливо завиване ни коства повече ъгъл и по-ниска скорост. Колкото по-рязко завием, толкова по-малък ще е ъгъла.

Влизане в завоя с твърде висока скорост.

Мързеливо завиващите мотористи винаги се опитват да компенсират по-високата скорост на влизане в завоя, като започнат завоя по-рано. Това е грешка №1. Опитваме се да насочим мотора към вътрешната страна, защото си мислим, че там е спасението. Напълно противоположно, при влизане с висока скорост трябва да влезем в завоя възможно най-късно, по този начин ще можем да удължим спирането.

Решението е бързо и късно завиване. Максимално време мотора прав, максимално бързо обратно на газта, минимално време под ъгъл.

Точка на завиване – това е точната позиция на пътя, където започваш да завиваш. За да бъдеш бърз е важно да имаш предварително дефинирана точка къде точно трябва да започне твоето завиване. Това е т.нар. маркер.

Съществуват известен брой важни решения, които трябва да бъдат превърнати в механика, а не субективна преценка

1. Точка на започване на спирачното усилие (маркер 1 – начало на спиране)
2. Точка на край на спирачното усилие (маркер 2 – плавно отпускане на спирачката)
3. Точка на отваряне на газта (маркер 3)

като се знае:

- Каква ще е посоката на мотора в легнало състояние
- Къде ще завърши завоя и каква ще е изходната точка
- Кога и къде ще се свалят скоростите и с колко
- Колко ъгъл ще се ползва
- Ще се наложи ли корекция на завоя, вътре в завоя
- Колко бързо е необходимо да се завие (свали мотора)
- С каква скорост трябва да се влезе в завоя
- Колко точно да се отвори газта

4. Точка на изход от завоя (маркер 4)
Имайте предвид, че при завой с намаляващ радиус (това не е завой с двоен апекс) трябва да започнете завиването възможно най-късно. Ако изберете твърде ранна точка, то завоят ще бъде опропастен.

Източник: Twist of the Wrist

Техники на каране, част 2: Спиране


Физическия закон гласи, не-спрял мотор няма! Въпросът е как да спрем, колко да спрем и всъщност правилно ли е да го наричаме спиране?

Спирането означава едно движещо се тяло да застане в покой. На писта целта не е да спрем, а да намалим достатъчно, така че да направим завоя, който предстои. Т.е. на пистата под "спиране" разбираме корекция на скоростта.

Първите 2 правила са:


  • Не натискай спирачката твърде рязко, защото по този начин съкращаваш окачването докрай и то спира да работи.
  • Не заключвай предното колело, ако това се случи отпусни спирачката.
Ако при спиране окачването се съкращава докрай, то това означава, че ви е необходима повече компресия на амортисьора, по-твърда пружина или увеличаване на времето за спиране.

Използването на задната спирачка не е необходимо при каране на суперспорт, освен ако условията не са хлъзгави (дъждовни) или пък когато излезете извън пистат (тогава не искате да ползвате предната спирачка, защото ще се захлупите). Заключването на задната спирачка става лесно и прави мотора неуправляем. Правилното въртене на задното колело по време на спиране ви осигурява стабилност на мотора. Истина е, че за да се спре от скорост Х до 0, най-бързо е да се ползват 2-те спирачки, но ние се разбрахме, че целта не е да спрем, а да коригираме скоростта.

Третото правило за спиране е: Спира се еднократно, на принципа на On/Off.

Грешно е да се компресира лоста, да се отпуска, после пак да се компресира. Движението трябва да е едно и да е плавно, но прогресивно. В никакъв рязко), като отпускането също не се прави рязко, а плавно. В МотоДжиПи спирачката се държи дълго вътре в завоя (т.нар. трейл брейкинг). Това е техника за напреднали, която може да я използвате, но имайте предвид, че е нож с 2 остриета, защото моторът ще иска да се изправи, отделно гумата ще се бори с G-сили в няколко посоки, което може да доведе до катастрофа.

И най-важното: задължително отбележете маркер кога започва спирането. Спиране от висока скорост без маркер е лотария. Най-честата причина за катастрофа не е скоростта в завоя, причината е висока скорост + прекомерна употреба на спирачки!

Източник: Twist of the Wrist

Техники на каране, част 1: Контрол над газта


Първото нещо, което трябва да научите е, че отварянето на газта в завоя не е страшно. То има за цел да пренесе тежестта от предната на задната гума, а не да ви ускори. По този начин се освобождава натоварването на предната гума, която е поела спирането и се прехвърля на задната, която има по-голямо контактно петно. Правилото за повечето мотоциклети е за разпределение 40 към 60 предна към задна гума. В случай, че се прехвърли твърде много натоварване към задната гума, то тя ще изгуби сцепление, както и обратното е валидно за предната. Това може да доведе до лоусайд, хайсайд падане или изпускане на предницата

Първото правило е, че 

Веднъж отворена, газта не се затваря! Отваря плавно, равномерно и без прекъсване. Затваряне-отваряне на газта в завой ще доведе до грешно разпределение на тежестта  върху окачването и евентуално падане или в добрия случай, губене на време.

Какво означава окачването да работи? 

Означава във всеки един момент то да ви дава точна информация какво се случва на настилката и как реагира мотора. Т.е. добре настроено окачване дава предвидимост. Окачване, което не работи, не е настроено, означава непредвидимост, загуба на контакт пилот-мотор-настилка.

Амортисьорите работят най-добре в централната третина на работния си ход. Изцяло компресирани (топ'д аут) означва, че разчитате само и единствено на гумата. Изцяло разтоварени пък означва, че липсва обратна връзка с контактното петно. 

Окачването е това, което ограничава колко бързо може един мотор да се кара. Задачата на пилота е да държи окачването в неговия най-добър работен режим, така че да позволи на машината да се движи възможно най-добре.

Правилната работа на окачването зависи от контрола върху газта.

Има една особеност, колкото по-висок е ъгъла на накланяне на мотора, толкова повече окачването не работи и разчитаме на гумата. В такива моменти, ако сте гледали MotoGP, състезателите получават т.нар. "chatter" - вибрация която разстройва мотора.

Второто правило на контрола на газта е, че

При влизане в завой трябва внимателно да се прецени времето, в което газта е затворена. 


Причината е, че затварянето на газта ще предизвика натоварването на предницата.


В крайна сметка, кога да отворим газта?

На улицата: обикновено се изчаква 2/3 от завоя и тогава, близо до изхода се отваря газта.
На пистата: Възможно най-скоро. Това може да означава преди апекса или след апекса – според завоя. Ранното отваряне на газта не създава проблеми, то решава проблеми!

Източник: Twist of the Wrist