неделя, 31 август 2014 г.

ПРОДАДЕН!!! Kawasaki Ninja ZX10R, цена 11 499 лв.




Моторът е купуван нов от ЕДИ Мото. Предава се в перфектно състояние, с 3-те ключа и без никакви удари! 






Мотоциклетът е оборудван с пълен пакет R&G краш протекция на стойност над 500 EUR.: 


  • Въздушен филтър K&N, 50 Euro
  • Генерация Akrapovic Link Pipe, 200 Euro
  • гърне Yoshimura R-77 - 500 Euro (давам и оригиналното гърне)
  • Ъпгрейднат заден амортисьор с пружина Hyperpro, 100 Euro

  • Сменено масло преди 2000 км. (Motul V300) ;
  • обслужена предницa в началото на сезона;
  • нови антифриз и течност спирачки (началото на този сезон);
  • Гуми GPRacer D211 в добро състояние + давам още една задна гума GPRacer 200/55;
  • Платен данък зa 2014 г.;
  • Гражданска отговорност до юни 2015 г.;
  • Преглед до юни 2016 г. ;
Моторът е страхотен и си заслужава всеки лев! Моля само сериозни обаждания и без бартер/лизинг и тн. Проба на мотора се дава само ако сте с парите!



тел. 0886 850 910 - Богдан

пп. Единственият бартер, който ме интересува е за KTM 690 SMC R 2012+

вторник, 26 август 2014 г.

За разликата между Дуал спорт, Крос, Ендуро и Супермото

Хората които сега навлизат в офроуда, често не могат да разберат кой мотор какъв е. За тях всичко е едно - ендуро и служи за каране извън пътя. Истината, обаче е друга. Всеки  мотор е направен така, че да отговори на конкретни нужди и стил на каране.


Дуал-спорт (двоен спорт) са най-разпространените мотоциклети, които най-често виждате на пътя. Тяхната цел е да изкарате мотора от гаража и приключението да започне. Ползват се за всичко, от придвижване в града, до туризъм и лек офроуд (разбирай отъпкани пътеки). Те са по-тежки от ендуро мотоциклетите, но и по-надеждни. Интервалите на обслужване са високи, между 5 000 и 10 000 км., което ги прави удобни за дълги преходи. Заводски излизат с гуми, които стават за асфалт и офроуд (50-50).  Лошото на тези гуми е, че не са особено добри нито на асфалта, нито извън него. Това са мотоциклети като Honda XR650L, Suzuki DR, DRZ, Kawasaki KLR650. Тези мотоциклети са измислени за каране по пътя и леко навлизане в гората: офроуд пътеки и равен терен, без някакви тежки преходи по пресечени местности.

[На база на тези мотоциклети и тяхната популярност и гъвкавост, се развиха сегашните адвенчър байкове с големи дву-цилиндрови двигатели.]

Например BMW GS, KTM Adventure, Ducati Multistrada, Triumph Tiger и др. В случай че дуал-спорт се ползва по-сериозно за офроуд, то трябва да се подменят гумите, както и да се осигури протекция на двигателя. Въпреки тези промени, за дуал-спорт машините най-сериозен проблем остават килограмите. В "гората" всеки един килограм в повече се равнява на 10 кг. извън. Карането на сериозен офроуд с машина, която тежи 170-180 кг. е изключително трудно и непрактично.



Основно изискване е дуал-спорт моторите да могат да се регистрират и да се справят добре на асфалт. Това ги нарежда по-близо до шосейните мотоциклети, отколкото до офроуд. Падането с такъв мотор "боли повече", тъй като има повече елементи за чупене. А ако ще ходите извън пътя се пригответе да падате често. Вдигането на 180 кг. в калта, също така, не е лесна задача...

След дуал-спорт следват по-фокусираните машини. Ендуро мотоциклетите, не са особено добри за преходи на асфалт. Те са леки и мощни, с отношение коне на килограм маса, като на 600 кубиков суперспорт - 50+ к.с. на 100 кг.).

[Ендурото, като състезание, тества издръжливостта на ездача в силно пресечен терен.]

Карането е физическо и психическо натоварване. Ездачът трябва да преодолее паднали дънери, камъни, водни препятствия, стръмни склонове, спускания, скокове и други. В ендуро състезанието често има различни типове почва: пясък, глина, кал, чакъл и дори асфалт, което изисква много  гъвкавост и умения от машина и ездач.


Ендуо мотоциклетите, в най-голямото състезание по ендуро в USA (Grand National Cross Country GNCC), са 450 куб.см. На пазара преобладават 250 и 450 кубикови машини, но за начинаещите има и 125 куб. Техническата поддръжка не е чак толкова изискваща като крос, но близо.

Ендуро мотоциклетите трябва да отговарят на изисквания, така че да могат да бъдат регистрирани: изпускателна система, светлини, електрически стартер (новите мотори), голям резервоар. Двигателите на ендуро мотоциклетите са де-тунинговани кросови агрегати. Така се постига по-лесна поддръжка спрямо кроса и по-спокоен нрав. Но не се лъжете, 100 кг. 50 к.с. сили машина няма как да е "спокойна". Де-тунинговането се прави най-често, като се добавя тежест на маховика. Така се постига повече въртящ момент в ниските обороти. Другата разлика е в предавателните числа на скоростната кутия (по-дълги) и самия брой на скоростите (обикновено 5 или 6). Окачването на ендуро мотоциклетите е по-меко от това на крос, което също е съществена разлика.

В другата крайност, спрямо дуал-спорт, седят мото-крос мотоциклетите. Това са машини направени за писта. Целта на крос мотоциклета е да е бърз и максимално лек. Окачването е твърдо. Предавателните числа на скоростите са къси, а техния брой 4. Тези мотоциклети изискват сериозна поддръжка: смяна на масло на всеки 20 мото часа, смяна на бутала на 100 моточаса и тн.

Фокусираното им ползване ги прави неподходящи за ползване, различно от на специално трасе-писта. Тези мотори не могат да се регистрират и не са легални за каране по пътната мрежа.

[Кросовият мотор е равносилен на пистов мотор]: 

максимално олекотен, агресивен, не-прощаващ грешки и задължително на платформа (ремарке).

Възможно е да се кара на крос писта с добър, лек, ендуро мотоциклет, както е възможно и да се излезе извън пътя със сериозен адвенчър байк, като BMW GS1200, KTM 1190 Adventure. Но в крайна сметка трябва да се ориентирате за машината, според нуждите Ви.

Супермото мотоциклетите трябваше да са новия хит в Европа или поне така очакваха производителите. Тяхната не-практичност, скъпа поддръжка и цена, обаче предопределиха съдбата им на нишов продукт, а не масов. Фирми като Husaberg, Husqvarna, Suzuki дори спряха да правят заводски супермото, поради слабото търсене.

По правило, супермото състезания се провеждат на писта, където се редуват три типа терен: равен асфалт (скоростен), мотокросов офроуд със скоци и равен офроуд (като за спийдуей). В начлото супермото тръгва като all-star дисциплина, където сили мерят ендуристи, кросаджии и пистови състезатели.

Днес, супермото е отделна дисциплина и най-често състезания се провеждат на малки, технични писти за картинг, като се добавя офроуд част. Мотоциклетите са изпилени до максимум и подобно на крос-моторите изискват сериозна поддръжка. Към стандартния мотоциклет за крос, например Honda CRF450R, са добавени супермото джанти с нарязани слик ове, нови спирачни дискове и апарати и нова, мощна спирачна помпа (Beringer, Magura, Brembo и тн.). Супермото състезанията използват 450 кубикови мотори, като за донор може да се вземе крос мотоциклет, ендуро или дуал-спорт. При всички случай окачването трябва да е по-твърдо от ендуро, а ходът намален. Предимството на ендуро мотоциклета е, че може да се регистрира, за разлика от крос, като се запазва високото отношение коне на килограм. При дуал-спорт пък предимството е, че поддръжката е минимална, удобствата високи, но пък феън-фактора намален, заради по-слабия двигател и високо тегло.

[Супермото позволява стила на каране офроуд да се пренесе върху асфалта:] 

скокове, лек офроуд, скоростни отсечки. Тази гъвкавост прави тези машини интересни и желани.

Производителите на мотоциклети предлагат и заводски готови супермото. Сред тях се открояват:


Yamaha XT660X - има вид на супермото, но се кара като голям мотор. Поради високата си тежест (180+ кг. пълен), посредствено окачване, слаби спирачки и липса на мощност - 47 к.с. на вала, този мотоциклет не става за състезания и каране на картинг писта. За сметка на това е добър мотоциклет за пътуване до работното място. С добавянето на изпускателна система, спортен филтър и пауър командер машината оживява, но не очаквайте чудеса. XT660X остава удобен мотоциклет за каране в града, лек съботно-неделен туризъм, но не и нещо по-сериозно.


Honda FMX 650 - дори Хонда не го наричат супермото, а фън байк. Остаряла концепция, която разчита на 650-кубиковия двигател с въздушно охлаждане, който се слага още в Honda Dominator. Характеризира се с високо тегло (170+ кг. пълен) и изключително ниска мощност 37 к.с. на вала (около 30 к.с. на колелото). Не се препоръчва за друго, освен придвижване в града и леки съботно-неделни разходки.


KTM 690 SMC/ SMC R - най-доброто заводско супермото, което може да се кара по улиците, без да се притеснявате за интензивна поддръжка (масло на 20 мото часа, бутало на 100 и тн.). С тегло под 150 кг.  пълен и 67 к.с. на вала (около 60 на колелото), SMC R е истински супермото, със страхотна визия и поведение на пътя. Не е удачно да се сравнява с пистовия KTM 450 SMR, който разполага с подобна мощност, но е с 40 кг. по-лек (и логично не може да се регистрира). KTM 690 SMC R е наследник на LC4 моторите, които отдавна се радват на успех.

[За разлика от типичното, едноцилиндрово супермото, напоследък се популяризират големи мотори - Супермотард, които взаимстват супермото стила.]

Това са:

Ducati Hypermotard 821

KTM 990 SMR
Husqvarna Nuda 900R
MV Agusta Rivale 800
Aprilia Dorsoduro 750/1200


Те са по практични (доколкото супермото и практичност могат да съжителстват) и могат да се ползват като всеки друг "гол" мотор, като в същото време запазват духа на офроуд машините.